Публикации

Цената на успеха

Изображение
Мисля си.. Най-големите звезди, артисти, знаменити имена, учени, прославили се с голям принос в различни сфери, съвсем рядко са били изцяло подкрепяни от най-близките им. В повечето случаи, дори тъкмо обратното. Дали, всъщност, тази проява на неразбиране от собствената им среда, не поражда у тях силата да тръгнат съвсем сами, срещу всички, въпреки всичко, още по-целеустремени към мечтите си? И едва след тежкия път, който извървяват напълно сами.. Едва след този необходим минимум от неблагоприятни условия, мечтите им стават реалност. Но цената е твърде висока. За едно малко потупване по рамото от най-близките, плащат с одобрението на хиляди далечни почитатели. Защо не подкрепяме близките ни по пътя към мечтите им, докато идеализираме чуждите постижения? Защо не желаем да вървим с тях по трудния път към успехите им, но сме готови да празнуваме с тях, едва когато ги постигнат съвсем сами? Запомнете: Всеки един велик роман е бил написан, за да попадне в ръц
Вярвам и знам, че един ден или все някога, все някак си, идва момент, в който всички усилия биват възнаградени. Всеки труд бива оправдан. Всяка битка - заслужаваща си.. А също знам, че и цялото щастие и интересност е, не толкова в крайния резултат, а в пътешествието към целта. В опознаването на новостите по пътя. В разгадаването на дупчиците, в които можеш да попаднеш, в проучването на камъчетата, в които можеш да се спънеш, в търсачеството да си намериш приятна компания, пъ тувайки.. Ами, интересно си е. Не са ли голям майтап хилядите пъти, в които си сменял посоката, променял си себе си.. И някак си знаеш, че всичко това си има някакъв смисъл, за който вероятно ще разбереш по-късно, когато навържеш точките след дистанция на времето. Сякаш пътищата си имат някаква тайна цел, за която много често пътуващият не подозира. И извън тази романтичност в последното изречение, все пак има нещо, което, така или иначе, осмисля всички обърканости в един живот... И знаейки го, усещайки го, ил

Добавена стойност

Изображение
Хората винаги слагат добавена стойност. На нещата, на събитията, на другите.. Обаче стойността винаги е онази, която те самите носят у себе си. 

Спокойствие

Изображение
Колкото по-спокоен е човек, толкова по тих е умът му, а колкото по-тих е умът му, толкова по-лесно може да  чуе вътрешния си глас, да намери правилното решение, да направи адекватен избор.  

Лесно се обича в хубавото...

Изображение
Смятам, че докато страстта от влюбването е още прясна, любовта към другия изглежда лесна и без претенции. Едва, след като изядеш с него една торба сол, разбираш всъщност колко силна е любовта по между ви. Защото лесно се обича в хубавото, и съвсем трудно в бурите на живота.  Затова, когато поемеш ангажимент към някого и създадеш с него семейство, налягаш си парцалите и се грижиш с всички сили за любовта и уюта в твоят дом. Защото страстта е най-постоянна в нейнотото непостоянство и тя може да бъде, както предизвиквана, така и потушавана с личен избор.  Затова не правете големи жертви за малки улови и не търсете страстта навън от семейството. Вместо това се погрижете за хармонията в своята собствена крепост и събудете онова, което сами сте приспали.  Така правят силните и отговорните. Спазват обещанията си, държат на думата си и не обръщат веднага посоката си при най-малкото повяване на вятъра.

Два вида творчество.

Изображение
За мен има два вида творчество: Такова, което оживява от ехото на душата в един съкровен момент; и такова, което бива деформирано от пръстите на комерсионализма. В първото ще доловим посланието на твореца, като подарък и завещание към нас, а второто ще ни изправи пред високата стена на материализма. Първото ще ни донесе растеж, а второто - чувството, че са ни измамили. 

Добро насила?

Изображение
Аман от хора, които се преструват, че ти правят добро, а само чакат да им се отплащаш после. Доброто не се отплаща, не се търси, не се очаква. То е чиста проява на състрадателност, любов и топло отношение. Безкористен жест, който не се търгува, а се подарява на някого, който в действителност има нужда от него. Започне ли да се търси отплата - това не е добро, а егоизъм. Насила нищо не се взима в този живот. Не и ако е нещо истинско. Нещо, което си заслужава. Нещо, което ти принадлежи. Всичко взето насила, бързо се изплъзва от ръцете на човек и громко се счупва пред наивния му поглед. А той остава победен, излъган и надигран от собствената си алчност.

Нелепица.

Изображение
Нелепото е, че имащите - взимат, а нямащите - дават. 

Неделен следобед.

Изображение
Дъждовен неделен следобед. Навън след малко ще изгрее слънце, за разлика от времето вътре в мен. От седмица съм с чести превалявания, гъста облачност и силен вятър. Някой беше казал, че животът не е да изчакаш бурята да отмине, а да се научиш да танцуваш под дъжда. Да танцуваш, да танцуваш - колко да танцуваш? - Час, два, три? После когато прогизнеш, ще се наложи все пак някъде да се подслониш. Някъде на топло...  В някое любящо сърце или нечия искрена мечешка прегръдка, която да изсуши студените капки от дрехите ти и да стопли душата ти. 

Популярни публикации от този блог

Не бъркай добротата с наивитет.

Цената на успеха