Вярвам и знам, че един ден или все някога, все някак си, идва момент, в който всички усилия биват възнаградени. Всеки труд бива оправдан. Всяка битка - заслужаваща си.. А също знам, че и цялото щастие и интересност е, не толкова в крайния резултат, а в пътешествието към целта. В опознаването на новостите по пътя. В разгадаването на дупчиците, в които можеш да попаднеш, в проучването на камъчетата, в които можеш да се спънеш, в търсачеството да си намериш приятна компания, пътувайки..
Ами, интересно си е. Не са ли голям майтап хилядите пъти, в които си сменял посоката, променял си себе си.. И някак си знаеш, че всичко това си има някакъв смисъл, за който вероятно ще разбереш по-късно, когато навържеш точките след дистанция на времето. Сякаш пътищата си имат някаква тайна цел, за която много често пътуващият не подозира. И извън тази романтичност в последното изречение, все пак има нещо, което, така или иначе, осмисля всички обърканости в един живот... И знаейки го, усещайки го, или живеейки с тази нагласа, колкото и да се проваляш, да бъркаш, да спираш, все ще намираш смисъл и ще продължаваш отново и отново.
Наричам го знание.
Но не това знание, което трябва да назубриш съвсем повърхностно, за което да ти пишат високи оценки, или да се покажеш като умник в обществото, а онова знание, чрез което ще можеш да разбираш света, възприемайки го в неговата цялост, а също и осъзнавайки важността на отделните му елементи.
Живот, в който не си единствено и само на гребена на вълната, а такъв, в който в един момент си горе, след това плуваш на дълбочина, после се отпускаш върху вълните и се носиш по течението, а сетне ако се появи буря да можеш да доплуваш бързо и ловко към брега. Живот, който не е застинал в едно положение. Такъв, който в един момент те кара да си мислиш, че си един, а после друг. И това аз лично не го намирам за хаотично или объркано. По-скоро в това аз намирам истинското му очарование. Нима не е магична тази неподправеност на мига, след която остава не друго, а опитността и най-вече знанието.
• Знанието на ума, който се е научил да мисли и разчленява света на отделни елементи. Да решава задачи и проблеми. Да намира бързи и лесни решения.
• Знанието на душата за света, който е опознала. За опитността, която е достигнала. Степента, в която се е разширила.
•Знанието на сърцето, че е чувствало, че е обичало.
•И съвкупността от тези опитности, които да дадат знание на личността, че се е развила, че е станала най-добрата версия на себе си.
Това е всичко, което можем да имаме в един живот.
Хей и аз съм голям фен на знанието, познанието и любознателността :) Даже си мисля, че любознателността и креативността ще са много важни за далчното бъдеще, когато всичко ще се управлява от машини и тези качества ще ни различават от тях, както чувствата и любовта разбира се :)
ОтговорИзтриване