Колкото по-спокоен е човек, толкова по тих е умът му, а колкото по-тих е умът му, толкова по-лесно може да чуе вътрешния си глас, да намери правилното решение, да направи адекватен избор.
Когато видиш добър човек, не прибързвай със заключенията, че добрината му е породена от слабост на характера. Тъкмо обратното. Трябва си сила, за да показваш добрина, въпреки липсата на проява отсреща. И още нещо. Добрината у човек е тъждествена на неговата лошотия. Т.е. колкото по-добър може да бъде някой, толкова по-голяма ще бъде и неговата лошотия. С единствената разлика, че за да го ядосаш истински, ще ти трябва повече време. Но бъди сигурен, че когато това се случи, на теб ще ти е нужно двойно повече време, за да преодолееш неблагоприятните последици от това.
Разбира се, че трябва да бъдеш мила, но знай, че не всеки мъж заслужава вниманието ти. Усмивката ти трябва да бъде спечелена, а не подарена. Никога не раздавай съкровище за "здрасти". Ще го накараш да се постарае. Ако не му пука - бързо ще се откаже, така ще го разбереш. Ако пък е настоятелен - заслужава си. Никоя жена не може да устои дълго на достатъчно настоятелен мъж. Но запомни. Никога, нищо не давай наготово, особено на мъж, когото харесваш. Той трябва сам да те спечели. Защото само в стремежът за спечелване на вниманието ти, той ще те опознае първо като личност, а после и като жена. Ще те проучи, ще те разгледа, ще разбере какво харесваш, какво не. Това е важното, момиче. Някой да си мръдне пръста и наистина да се разрови в теб. Не просто да седи и да се надява да му вържеш. Мъжът си е мъж, той обича победите и ти, скъпа, трябва да бъдеш неговата победа. Ти трябва да бъдеш неговият голям подарък, който той грижливо е опаковал сам за себе си, и същият, който ще отвор...
Вярвам и знам, че един ден или все някога, все някак си, идва момент, в който всички усилия биват възнаградени. Всеки труд бива оправдан. Всяка битка - заслужаваща си.. А също знам, че и цялото щастие и интересност е, не толкова в крайния резултат, а в пътешествието към целта. В опознаването на новостите по пътя. В разгадаването на дупчиците, в които можеш да попаднеш, в проучването на камъчетата, в които можеш да се спънеш, в търсачеството да си намериш приятна компания, пъ тувайки.. Ами, интересно си е. Не са ли голям майтап хилядите пъти, в които си сменял посоката, променял си себе си.. И някак си знаеш, че всичко това си има някакъв смисъл, за който вероятно ще разбереш по-късно, когато навържеш точките след дистанция на времето. Сякаш пътищата си имат някаква тайна цел, за която много често пътуващият не подозира. И извън тази романтичност в последното изречение, все пак има нещо, което, така или иначе, осмисля всички обърканости в един живот... И знаейки го, усещайки го, ил...
Коментари
Публикуване на коментар
Какво мислиш? : )