Стига сте гледали опаковката, хора. Гледайте душата. Нямаме какво да вземем от този свят. Можем само малко да дадем. На онези, с които пътищата ни се преплитат, докато сме тук.
Навярно винаги ще те обичам но няма да ти казвам за това. И дори пред теб да отричам, тайничко ще заспивам с любовта. Навярно усмихната ще ме виждаш, прикрила умело всяка сълза. Ще ти се радвам когато идваш а после ще се опитвам да продължа. Навярно щастлива ще изглеждам макар душата ми да стене в самота. Мечтите си тихо ще нареждам всяка вечер преди да заспя. Полина Алексиева
Мисля си.. Най-големите звезди, артисти, знаменити имена, учени, прославили се с голям принос в различни сфери, съвсем рядко са били изцяло подкрепяни от най-близките им. В повечето случаи, дори тъкмо обратното. Дали, всъщност, тази проява на неразбиране от собствената им среда, не поражда у тях силата да тръгнат съвсем сами, срещу всички, въпреки всичко, още по-целеустремени към мечтите си? И едва след тежкия път, който извървяват напълно сами.. Едва след този необходим минимум от неблагоприятни условия, мечтите им стават реалност. Но цената е твърде висока. За едно малко потупване по рамото от най-близките, плащат с одобрението на хиляди далечни почитатели. Защо не подкрепяме близките ни по пътя към мечтите им, докато идеализираме чуждите постижения? Защо не желаем да вървим с тях по трудния път към успехите им, но сме готови да празнуваме с тях, едва когато ги постигнат съвсем сами? Запомнете: Всеки един велик роман е бил написан, за да попадне в ръц...
Хайде да играем на една игра ! Аз ще те чувствам с цялото си сърце, тъй като никога не съм можела да разбирам хората, а ти ще влагаш цялото си сърце в това да ме разбереш, докато аз те поправям кой всъщност е любимият ми цвят и кое е любимото ми цвете. Когато се скараме, аз ще те разсмивам, карайки те да забравяш всичко, а ти ще ме целуваш докато все още съм ти ядосана, докарвайки на лицето ми несъзнателна усмивка. Аз ще се вслушвам в дишането ти преди да заспиш, а ти винаги ще ми пожелаваш лека нощ. Аз ще говоря, когато ми се говори, а ти ще мълчиш, когато ти се мълчи. Аз ще помня всичко, а ти ще се стремиш да не забравяш нищо. Аз ще те прегръщам, когато си тъжен, а ти ще ме държиш в ръцете си през цялото останало време. Аз ще ти разказвам по цяла нощ безкрайните си истории, а ти ще променяш сюжета на твоите все едно че винаги по някакъв начин съм била част от живота ти. Аз ще те карам да вярваш, а ти ще ме предизвикваш да побеждавам страховете си. Аз от време на време ще бяг...
Коментари
Публикуване на коментар
Какво мислиш? : )