Аз съм дете..
Не ме разбирай погрешно, имала съм своите зрели преживявания но, когато остана насаме отново отивам в своя наивен свят, където всичко е така както ми харесва.
Не, аз не бягам от реалността, просто се скривам за малко, както срамежливо първолаче зад своята майка, но след това отново се показвам.
Ти имаш ли такова място на което винаги се връщаш, колкото и да порастваш и да се променяш?
Имаш ли такова място, което ти действа като майчина прегръдка и там сякаш отново си припомняш кой си, къде си и на къде отиваш?
Точно на това място обичам да ходя често.
Там съм дете... малко, беззащитно, наивно, ранимо.
Прекарвам известно време там, за да закрепя счупените си мечти, за да заздравя вярата си и да пренаредя пъзела отново, както ми харесва.
После се показвам пред света с новите си дрехи и когато отново се омърсят от човешката злоба, от предателските постъпки и от "добронамереността" на възрастните, пак отивам на моето място, за да се преоблека с нови, чисти и здрави.., а после излизам с високо вдигната глава и започвам отново играта за възрастни.
Там нямаш три живота както при Марио и точките се събират не според броя на ябълките, а според броя на парите...
Не е лесно да си възрастен...
Трябва да прикриваш чувствата си и да не показваш слабости, защото ставаш удобна мишена.. а когато леко се подхлъзнеш и забравиш за правилата, след известно време се оказваш с ожулени колена и дрехите ти отново са дрипави...
Тогава разбираш, че е време да се върнеш на онова свое място, за да се преоблечеш и да излекуваш раните си.
Аз съм дете.
Не ме разбирай погрешно, имала съм своите зрели преживявания но вместо пари, колекционирам мигове, вместо вещи - любящи сърца, вместо изгода - добри приятелства.Искаш ли да поиграем?
Коментари
Публикуване на коментар
Какво мислиш? : )