Вярвам и знам, че един ден или все някога, все някак си, идва момент, в който всички усилия биват възнаградени. Всеки труд бива оправдан. Всяка битка - заслужаваща си.. А също знам, че и цялото щастие и интересност е, не толкова в крайния резултат, а в пътешествието към целта. В опознаването на новостите по пътя. В разгадаването на дупчиците, в които можеш да попаднеш, в проучването на камъчетата, в които можеш да се спънеш, в търсачеството да си намериш приятна компания, пъ тувайки.. Ами, интересно си е. Не са ли голям майтап хилядите пъти, в които си сменял посоката, променял си себе си.. И някак си знаеш, че всичко това си има някакъв смисъл, за който вероятно ще разбереш по-късно, когато навържеш точките след дистанция на времето. Сякаш пътищата си имат някаква тайна цел, за която много често пътуващият не подозира. И извън тази романтичност в последното изречение, все пак има нещо, което, така или иначе, осмисля всички обърканости в един живот... И знаейки го, усещайки го, ил...
Истинските подаръци за Коледа не са опаковани под елхата. Те са в очите на хората, които ни обичат, и които ние обичаме. В отношението и заинтересоваността по между ни. В способността да сприятеляваме душите си. Но коя е тази магия, която ни прави способни на всичко това? Коя е тази сила, чрез която е достижима всяка победа? - ЛЮБОВТА, разбира се. Тя е тази, която руши стените от безчувствие по между ни, а на тяхно място гради мостовете на разбирателството. Тя е тази, която прогонва всеки страх и запълва всяка празнина. "Тя е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Защото човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче може.” Човек, с когото да окрасиш елхата и да приготвиш коледната вечеря. Човек с когото да помълчиш или да се посмееш. Човек, с когото да предвидиш, че крайният резултат от всички амбиции е да си щастлив вкъщи! 
Коментари
Публикуване на коментар
Какво мислиш? : )