Навярно

Навярно винаги ще те обичам
но няма да ти казвам за това.
И дори пред теб да отричам,
тайничко ще заспивам с любовта. 

Навярно усмихната ще ме виждаш,
прикрила умело всяка сълза.
Ще ти се радвам когато идваш
а после ще се опитвам да продължа.

Навярно щастлива ще изглеждам
макар душата ми да стене в самота.
Мечтите си тихо ще нареждам
всяка вечер преди да заспя.  

Полина Алексиева

Коментари

  1. Анонимен15 юни 2012 г. в 8:52

    I zasto taka navqrno ste prikrivash istinskite si emocii ? Kolko razdvoeni,shizoidni,licemerni ni e vuzpitala ,napravila samo suvremennata zapadna kultura.Mnogo mi se ste tova da e prosto edno stihotvorenie koeto ne e realno tvoe sa
    moopisanie
    .

    ОтговорИзтриване
  2. Unknown31 юли 2012 г. в 14:54

    Когато любовта си отива
    и ти не можеш да я спреш,
    по-добре си изясни онова, което чувстваш,
    вместо просто да ревеш : )))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анонимен18 август 2012 г. в 13:41

      Първото което се сетих,
      е че те обичам,
      но как аз да го кажа-покажа
      не знам

      Помогни ми, дай ми знак,
      покажи ми пътя към сърцето си,
      защото ще умра,
      ако не те видя пак.

      И как аз ще живея баз тебе
      не ми се мисли.
      Какъв ще е животът ни разделени
      Виждам само общо бъдеще,
      но дали ти го виждаш.

      Искам само "Обичам те"
      да ми кажеш тихичко на ухо.
      Искам само "Обичам те"
      да ми покажеш.


      Това Стихотворение го написах набързо и щое не е завършено искам мнението ви г-це Алексиева, тъй като виждам ,че имате по-голям опит с писането.Благодаря предварително.


      Изтриване
    2. Unknown14 януари 2013 г. в 4:47

      Страхотно е! Леко и истинско, браво.

      Изтриване

Публикуване на коментар

Какво мислиш? : )

Популярни публикации от този блог

Не бъркай добротата с наивитет.

Изображение
Когато видиш добър човек, не прибързвай със заключенията, че добрината му е породена от слабост на характера. Тъкмо обратното. Трябва си сила, за да показваш добрина, въпреки липсата на проява отсреща. И още нещо. Добрината у човек е тъждествена на неговата лошотия. Т.е. колкото по-добър може да бъде някой, толкова по-голяма ще бъде и неговата лошотия. С единствената разлика, че за да го ядосаш истински, ще ти трябва повече време. Но бъди сигурен, че когато това се случи, на теб ще ти е нужно двойно повече време, за да преодолееш неблагоприятните последици от това. 
Прочетете още
Вярвам и знам, че един ден или все някога, все някак си, идва момент, в който всички усилия биват възнаградени. Всеки труд бива оправдан. Всяка битка - заслужаваща си.. А също знам, че и цялото щастие и интересност е, не толкова в крайния резултат, а в пътешествието към целта. В опознаването на новостите по пътя. В разгадаването на дупчиците, в които можеш да попаднеш, в проучването на камъчетата, в които можеш да се спънеш, в търсачеството да си намериш приятна компания, пъ тувайки.. Ами, интересно си е. Не са ли голям майтап хилядите пъти, в които си сменял посоката, променял си себе си.. И някак си знаеш, че всичко това си има някакъв смисъл, за който вероятно ще разбереш по-късно, когато навържеш точките след дистанция на времето. Сякаш пътищата си имат някаква тайна цел, за която много често пътуващият не подозира. И извън тази романтичност в последното изречение, все пак има нещо, което, така или иначе, осмисля всички обърканости в един живот... И знаейки го, усещайки го, ил
Прочетете още

Цената на успеха

Изображение
Мисля си.. Най-големите звезди, артисти, знаменити имена, учени, прославили се с голям принос в различни сфери, съвсем рядко са били изцяло подкрепяни от най-близките им. В повечето случаи, дори тъкмо обратното. Дали, всъщност, тази проява на неразбиране от собствената им среда, не поражда у тях силата да тръгнат съвсем сами, срещу всички, въпреки всичко, още по-целеустремени към мечтите си? И едва след тежкия път, който извървяват напълно сами.. Едва след този необходим минимум от неблагоприятни условия, мечтите им стават реалност. Но цената е твърде висока. За едно малко потупване по рамото от най-близките, плащат с одобрението на хиляди далечни почитатели. Защо не подкрепяме близките ни по пътя към мечтите им, докато идеализираме чуждите постижения? Защо не желаем да вървим с тях по трудния път към успехите им, но сме готови да празнуваме с тях, едва когато ги постигнат съвсем сами? Запомнете: Всеки един велик роман е бил написан, за да попадне в ръц
Прочетете още