Без заглавие

Способноста да сътворяваме чудеса от иначе простите неща, които ни заобикалят е вид творчество. Това е нещо като олицетворяване на надеждите, които не са се сбъднали. Иска ни се да бъдем силни и смели, а когато дойде решителният момент, винаги се свиваме в черупките си и се спотайваме. Чакаме да отмине бурята, тази която ни притиска и затова все бягаме. Търсим себе си в множеството от разноцветните останали истински, дадени ни от природата скъпоценности. Градим един мираж, един образ на величия с техните капризи и прищевки и  забелязваме наистина малките, но важни неща от живота. В битка с времето, с непоколебимоста на себераздаване, ние сме си станали чужди. Едни плахи сьздания, свили сърцата си и не обмисляйки постъпките си. А любовта е мотора на вселената, поне тази в която живеем и непознавайки историята, а навярно с това и грешките, ние се стремим да бъдем това което не ни прави праведни. Едно олицетворение на нашата същност, един провал. Това сме ние, прашинки от космическия прах, навярно запълващи нечия бездна и загубвайки своя идеал, бавно вървим през напълно непотребния си живот осеян с тук там малки радости.

Полина Алексиева

Коментари

Публикуване на коментар

Какво мислиш? : )

Популярни публикации от този блог

Не бъркай добротата с наивитет.

Изображение
Когато видиш добър човек, не прибързвай със заключенията, че добрината му е породена от слабост на характера. Тъкмо обратното. Трябва си сила, за да показваш добрина, въпреки липсата на проява отсреща. И още нещо. Добрината у човек е тъждествена на неговата лошотия. Т.е. колкото по-добър може да бъде някой, толкова по-голяма ще бъде и неговата лошотия. С единствената разлика, че за да го ядосаш истински, ще ти трябва повече време. Но бъди сигурен, че когато това се случи, на теб ще ти е нужно двойно повече време, за да преодолееш неблагоприятните последици от това. 
Прочетете още
Вярвам и знам, че един ден или все някога, все някак си, идва момент, в който всички усилия биват възнаградени. Всеки труд бива оправдан. Всяка битка - заслужаваща си.. А също знам, че и цялото щастие и интересност е, не толкова в крайния резултат, а в пътешествието към целта. В опознаването на новостите по пътя. В разгадаването на дупчиците, в които можеш да попаднеш, в проучването на камъчетата, в които можеш да се спънеш, в търсачеството да си намериш приятна компания, пъ тувайки.. Ами, интересно си е. Не са ли голям майтап хилядите пъти, в които си сменял посоката, променял си себе си.. И някак си знаеш, че всичко това си има някакъв смисъл, за който вероятно ще разбереш по-късно, когато навържеш точките след дистанция на времето. Сякаш пътищата си имат някаква тайна цел, за която много често пътуващият не подозира. И извън тази романтичност в последното изречение, все пак има нещо, което, така или иначе, осмисля всички обърканости в един живот... И знаейки го, усещайки го, ил
Прочетете още

Цената на успеха

Изображение
Мисля си.. Най-големите звезди, артисти, знаменити имена, учени, прославили се с голям принос в различни сфери, съвсем рядко са били изцяло подкрепяни от най-близките им. В повечето случаи, дори тъкмо обратното. Дали, всъщност, тази проява на неразбиране от собствената им среда, не поражда у тях силата да тръгнат съвсем сами, срещу всички, въпреки всичко, още по-целеустремени към мечтите си? И едва след тежкия път, който извървяват напълно сами.. Едва след този необходим минимум от неблагоприятни условия, мечтите им стават реалност. Но цената е твърде висока. За едно малко потупване по рамото от най-близките, плащат с одобрението на хиляди далечни почитатели. Защо не подкрепяме близките ни по пътя към мечтите им, докато идеализираме чуждите постижения? Защо не желаем да вървим с тях по трудния път към успехите им, но сме готови да празнуваме с тях, едва когато ги постигнат съвсем сами? Запомнете: Всеки един велик роман е бил написан, за да попадне в ръц
Прочетете още