Успях да те намеря, когато всичко друго беше скрито...

Успях да те намеря, когато всичко друго беше скрито, успях да те задържа, когато всичко друго си отиваше.

Ти мое мило момче ме научи как да свалям маските на хората и да слагам своята, когато ми се плаче.

Откри всяко местенце по тялото ми и остави там своя аромат, за да не бъде докосвано от друг. Подчини целият ми ден на себе си, защото той се осмисляше само от твоите целувки.

С теб разбрах какво е да искаш да се събуждаш само до един човек, но и да не искаш да заспиваш защото телата ви няма да бъдат толкова близко едно да друго.

Подарих ти всяка секунда,час и минута на моят ден в продължение на 3 години а ти ми ги връщаше в усмивки...

Позволих си да не бягам, позволих си да мечтая за храмове и яснота, позволих си да виждам вселената през твоите очи, позволих си... И как да бъда същата след теб? Как вселената да бъде същата? Събра си целувките, минутите, усмивките и маските и си отиде, за да не бъдеш наранен... Само очите ни бяха пълни, света остана празен... Има много останали думи, има много сълзи, само че те не са за нас вече...

Успях да те намеря, когато всичко друго беше скрито мое мило момче, но успях да те задържа само за да вземеш всичко, което не беше взето...
Полина Алексиева

Коментари

Публикуване на коментар

Какво мислиш? : )

Популярни публикации от този блог

Не бъркай добротата с наивитет.

Изображение
Когато видиш добър човек, не прибързвай със заключенията, че добрината му е породена от слабост на характера. Тъкмо обратното. Трябва си сила, за да показваш добрина, въпреки липсата на проява отсреща. И още нещо. Добрината у човек е тъждествена на неговата лошотия. Т.е. колкото по-добър може да бъде някой, толкова по-голяма ще бъде и неговата лошотия. С единствената разлика, че за да го ядосаш истински, ще ти трябва повече време. Но бъди сигурен, че когато това се случи, на теб ще ти е нужно двойно повече време, за да преодолееш неблагоприятните последици от това. 
Прочетете още
Вярвам и знам, че един ден или все някога, все някак си, идва момент, в който всички усилия биват възнаградени. Всеки труд бива оправдан. Всяка битка - заслужаваща си.. А също знам, че и цялото щастие и интересност е, не толкова в крайния резултат, а в пътешествието към целта. В опознаването на новостите по пътя. В разгадаването на дупчиците, в които можеш да попаднеш, в проучването на камъчетата, в които можеш да се спънеш, в търсачеството да си намериш приятна компания, пъ тувайки.. Ами, интересно си е. Не са ли голям майтап хилядите пъти, в които си сменял посоката, променял си себе си.. И някак си знаеш, че всичко това си има някакъв смисъл, за който вероятно ще разбереш по-късно, когато навържеш точките след дистанция на времето. Сякаш пътищата си имат някаква тайна цел, за която много често пътуващият не подозира. И извън тази романтичност в последното изречение, все пак има нещо, което, така или иначе, осмисля всички обърканости в един живот... И знаейки го, усещайки го, ил
Прочетете още

Цената на успеха

Изображение
Мисля си.. Най-големите звезди, артисти, знаменити имена, учени, прославили се с голям принос в различни сфери, съвсем рядко са били изцяло подкрепяни от най-близките им. В повечето случаи, дори тъкмо обратното. Дали, всъщност, тази проява на неразбиране от собствената им среда, не поражда у тях силата да тръгнат съвсем сами, срещу всички, въпреки всичко, още по-целеустремени към мечтите си? И едва след тежкия път, който извървяват напълно сами.. Едва след този необходим минимум от неблагоприятни условия, мечтите им стават реалност. Но цената е твърде висока. За едно малко потупване по рамото от най-близките, плащат с одобрението на хиляди далечни почитатели. Защо не подкрепяме близките ни по пътя към мечтите им, докато идеализираме чуждите постижения? Защо не желаем да вървим с тях по трудния път към успехите им, но сме готови да празнуваме с тях, едва когато ги постигнат съвсем сами? Запомнете: Всеки един велик роман е бил написан, за да попадне в ръц
Прочетете още